„На първия ние показваме мястото на Пловдив, като най-голям и богат град в българските земи в периода от 17 до 19 век, на втория - процесите на хайдушкото движение в Средна гора, Тракия, Родопите. В отделни зали показваме борбата за национална просвета и борбата за национална църква, това, което става тук в Пловдив - голямата битка между българи и гърци за признаването на служенето на български език в църквите, признаването и създаването на училищата в Пловдив. На третия етаж показваме Априлското въстание, битката за Пловдив по време на освободителната война, това, което става през 1876-1878 г", каза Шивачев.

По думите му най-интересна в този смисъл е колекцията от оръжия от времето на хайдутите до Руско-турската освободителна война, която се съдържа в музея. Разбирате, че от борбата за църквата са останали малко неща поради специфичния й характер, свидетелствата за изграждането на Пловдив като просветен център са книгите. „Тази колекция е много интересна, защото тя е събирана веднага след Освобождението. Още по времето на Източна Румелия Йоаким Груев организира няколко експедиции, след Освобождението те са продължени от пловдивската окръжна комисия. Това оръжие е събирано от Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица, Брацигово, тези центрове на въстанието. В този смисъл оръжието е автентично и е свидетелство за борбата на българите. Това оръжие е много интересно и от една друга гледна точка - то е дело на български майстори. Около 18-19 век се създават няколко школи в България, едната от които е най-сигурната за производство на оръжие - Сливенската школа, чиито майстори произвеждат тези прословути кремъчни пистолети и пушки. Това оръжие произведено от български майстори, то е уникално, защото няма два еднакви пистолета или две еднакви пушки. Те се различават по украсата си, по това как са укрепени прикладите, цевите, ударните механизми и т.н", подчерта Стефан Шивачев.

По думите му в Регионалния исторически музей в Пловдив нас се пази една от най-големите колекции на оръжия от времето на българското освобождение.