Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечеря бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят да захапят парчето храна.
Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Запаленият огън се прескача от всички.

Вечерта на Сирната неделя мъжете повестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.